Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно. И двете имат еднаква стойност. Различават се само по формата на извършването им и по действията, които следва да бъдат предприети след смъртта на завещателя.
Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва, прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите, след това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.
Свидетели НЕ МОГАТ да бъдат:
- недееспособните /респективно – ненавършилите 18 години/;
- неграмотните на български език;
- съпругът или лицето, с което завещателят живее във фактическо съпружеско съжителство,
- роднините му по възходяща и низходяща линия, по съребрена линия до четвърта степен, по сватовство до първа степен, а така също и лицата, спрямо които клиентът е настойник, попечител, осиновен или осиновител или лице от приемно семейство.
- лицата, в полза на които се съдържа някакво разпореждане в акта;
- слепите, глухите и немите
- работещите в нотариалната кантора и служителите в службата по вписванията.
Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.
След смъртта на завещателя, нотариалното завещание не се превръща автоматично в документ за собственост на завещаното имущество (когато се касае за завещани недвижими имоти или вещни права върху тях). Необходимо е заветникът (лицето, в полза на което е направено завещанието) да представи на нотариуса завещанието, за да му бъде издаден нотариален акт за собственост.
2. САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ
Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Разбира се, неграмотните или хората, които не могат да пишат поради здравословна причина, няма как да съставят валидно саморъчно завещание. За тях е препоръчително да направят нотариално завещание.
Саморъчното завещание може да бъде съхранявано от завещателя или от друго лице, или да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.
Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя. За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.
ОБЯВЯВАНЕ НА САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ: Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица.
КАК САМОРЪЧНОТО ЗАВЕЩАНИЕ СТАВА ДОКУМЕНТ ЗА СОБСТВЕНОСТ?
Когато са завещани недвижими имоти или вещни права върху тях /например право на ползване/, за да се превърне завещанието в документ за собственост, е необходимо да бъде вписан в Службата по вписванията заверен препис от него. За целта нотариусът ще Ви изготви декларация за вписване и ще Ви укаже какви други документи са необходими /най-често документ за собственост на наследодателя, скица, данъчна оценка и др./
Поради факта, че Служба по вписванията към Районен съд – Тутракан не вписва по партидата на всеки отделен завещан имот, че е придобит по завещание, препоръчвам след вписване на препис от саморъчно завещание, на заветника да бъде издаден констативен нотариален акт за собственост.