Договорът за продажба на наследство представлява възмездно прехвърляне на всички права и задължения, които влизат в едно наследство. Продавач може да бъде само наследник, тоест – може да бъде сключен само, след като наследодателят е починал и наследството е открито. Продажба на бъдещо наследство е недействителна.

Към такъв договор обикновено се прибягва, когато е трудно и скъпо да се извърши делба на наследственото имущество – при много голям брой наследници, липсващи /с неизвестно местожителство/ или при липса на съгласие между тях. При сключването му често не е ясно какво има в наследствената маса – дали има недвижими имоти, вземания и задължения и купувачът купува на риск.

Чл. 212, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/: „Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник“. Значи продавачът не е длъжен да доказва, че в наследството, което продава, има определени имоти, а само да докаже, че е наследник – с представяне на удостоверение за наследници. Той не отговаря пред купувача за размера и вида на наследството.

Въпреки очевидния риск за купувача, има две важни предимства, които дава покупко-продажбата на едно цяло наследство: чл.76 от Закона за наследството /ЗН/ и чл.33 от Закона за собствеността /ЗС/ не се прилагат! Обяснено с прости думи, това означава, че не се налага да се иска съгласието на останалите сънаследници или съсобственици на имоти и вещи, които са включени в наследството, както, когато се продават идеални части от тях при обикновените договори за покупко-продажба /чл.33 от ЗС/ и няма опасност някой друг сънаследник да атакува разпореждането като недействително /чл. 76 от ЗН/.

Договор за продажба на наследство се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В съдържанието му се посочват данни за наследодателя и не се посочват имотите, включени в наследството, нито идеалните части /квоти/ от тях, които е наследил наследникът – продавач.

Договор за продажба на наследство може да бъде заверен от всеки нотариус, без оглед на постоянния адрес на страните или местонахождението на имотите.

Ако е известно, че в наследството има недвижими имоти или идеални части от тях, договорът трябва да бъде вписан в съответната Служба по вписванията по местонахождение на всеки от имотите. Едва тогава, в изпълнение на изискванията на Правилника за вписванията, известните имоти се описват в отделна декларация на продавача, която се заверява нотариално. Продавачът подписва и декларация за липса на задължения по чл.264, ал.1 от ДОПК, която също се заверява нотариално.

В нормативните актове не е уреден достатъчно пълно и ясно редът за сключване и вписване на договор за продажба на наследство, затова обобщавам необходимите документи за това:

-удостоверение за наследници /издава се от общината или кметството по последния постоянен адрес на починалия/;

-договор за продажба на наследство /може да бъде изготвен и в нотариалната кантора/;

Ако в наследството има недвижими имоти, за вписване на договора се представят още:

-декларация на продавача за известните недвижими имоти на наследодателя /може да бъде изготвена и в нотариалната кантора/;

-декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от продавача /може да бъде предоставена и в нотариалната кантора/;

-документи за собственост на наследодателя;

-скици на недвижимите имоти, ако в наследството има такива имоти – /издават се от съответната Служба по кадастър или община/ и

-удостоверения за данъчна оценка на недвижимите имоти на наследодателя /издават се от съответната община/.