Брачният договор като сравнително нова практика в нашето законодателство /от 2009г./ предизвиква очакван интерес. Някои представи на хората, придобити най-вече от американските филми, не се покриват с изискванията на новия Семеен кодекс. Преди всичко той урежда имуществени отношения, а не уговорки от сорта на: изпълнение на „съпружески задължения“, изпълнение на домакинска работа, отношения с децата и родителите, последствия при изневяра, грижи при болест и немощ и т.н.
Понятие „Предбрачен договор“ не съществува в нашето право. Нарича се „Брачен договор“, независимо кога е сключен, но няма пречки да бъде сключен преди или по време на брака.
Може да сключите брачен договор преди сключването на брака. В този случай договорът ще породи своето действие от момента на сключване на брака. Ако поради някаква причина после не сключите брак, брачният договор няма да породи действие и няма да се прилага.
Брачен договор може да се сключи и след сключването на брак –когато пожелаете. Също така той може да бъде променян когато и колкото пъти пожелаете, стига да постигнете съгласие за това. При всяка промяна в клаузите на брачен договор може да се уточни дали новите уговорки имат сила от датата на промяната (тоест -ще действат само занапред) или ще се прилагат със задна дата – например от момента на сключването на брака.
Брачен договор може да бъде развален по взаимно съгласие от съпрузите по всяко време – преди или след прекратяване на брака. По желание развален договор може да бъде заменен с нов, ако бракът не е прекратен. Ако след развалянето на договора не се постигне съгласие за сключването на нов, имуществените отношения между съпрузите ще се подчиняват на законовия режим на общност.
Семейният кодекс предвижда три режима за уреждане на имуществените отношения между съпрузите:
1. законов режим на общност: „Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити“– чл.21 – чл.32 от СК.
2. законов режим на разделност: „Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание“ – чл.33 – чл.36 от СК.
3. договорен режим – с брачен договор.
І. Какво съдържание МОЖЕ да има брачният договор?
1. Уговорки относно имуществени отношения между съпрузите, относно вещи и имоти, които вече са придобили, но впоследствие са решили да променят собствеността им.
Така например може да постигнат съгласие, че притежаван от единия съпруг имот преди брака, ще стане съсобствен, при посочване на квоти (например – при равни права, при права 3/4 към 1/4 и др.). В този случай трябва да се прави разлика между режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, за който ще стане дума по-нататък, и обикновена съсобственост.
Уговорка, че предбрачно имущество на един от съпрузите ще стане съпружеска имуществена общност, не е допустима. Това означава, че с брачния договор може да бъде прехвърлена собственост от единия на другия съпруг изцяло или да бъде учредена обикновена съсобственост, както посочих по-горе, ноуговорка, че предбрачно имущество на единия става съпружеска имуществена общност, е нищожна и няма да произведе правно действие.
2. Уговорки относно имуществени отношения, които ще възникнат по време на брака:
Например: Каква ще бъде собствеността върху новозакупените вещи от един или от двамата съпрузи по време на брака. Може да бъде договорено, че ако съпрузите закупят конкретен недвижим имот (примерно – земеделска земя), той ще бъде собственост на единия съпруг. Също така може да решат и договорят, че ако закупят автомобил, той става собственост и на двамата. Може и да се договорят, че собственик на новозакупени вещи или имоти става съпругът, на чието име са закупени. Допустимо е също така в договора да има клаузи, че конкретни имуществени отношения на съпрузите се уреждат чрез препращане към някой от законовите режими, например: движимите вещи, закупени по време на брака, стават съпружеска имуществена общност, а недвижимите имоти стават собственина съпруга, който е вложил средства в покупката.
3. Уговорки кой от съпрузите и при какви условия ще може да сключва сделки със своето имущество или с имущество, придобито по време на брака:
Например: всеки от съпрузите да може да продава движими вещи без съгласието на другия; или -семейното жилище да бъде продадено или ипотекирано само със съгласието и на двамата съпрузи, без значение чия собственост е.
4. Уговорки относно участието на страните в разходите и задълженията, свързани с издръжката на семейството.
5. Уговорки относно имуществените отношения при развод:
Преценката какви права ще си уговорят съпрузите в случай на развод, е строго индивидуална и е трудно да бъдат посочени примери. Такъв може да бъде даден само с уговорката кой ще ползва семейното жилище при наличие на непълнолетни деца от брака, или при наличие на вина за разстройството на брака, установена от съда.
6. Уговорки относно издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод:
Това съвсем не е задължителна клауза, но може да бъде договорено например, че при развод съпругът дължи на съпругата издръжка в размер на ……… лева до …….. години след прекратяване на брака; или че съпрузите не си дължат издръжка един на друг, освен ако не възникне някое от основанията за издръжка, посочени в закона / чл.145 от СК/, и т.н.
7. Уговорки относно издръжката на децата от брака.
8. Уговорки относно други имуществени отношения между съпрузите, доколкото това не противоречи на закона.
Не е задължително брачният договор да включва всички посочени в закона уговорки. Съпрузите могат да решат да уредят само начина на придобиване на бъдещо имущество, например. Но трябва да се знае, че в случай на прекратяване на брака остават уредени и в сила само тези договорни отношения, за които това изрично е предвидено. Тоест – ако не сте предвидили издръжка между съпрузите след развода, няма да получите такава, освен при условията, посочени в СК. Ако е пропусната и не е включена клауза относно някое от имуществените отношения, ще остане да се прилага режим на съпружеска имуществена общност.
ІІ. Какво съдържание НЕ МОЖЕ има брачният договор?
Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Той НЕ е завещание. С него не могат се правят уговорки, че например: след смъртта на единия съпруг, неговото имущество преминава в собственост на другия съпруг. Такава клауза ще бъде нищожна и няма да породи правно действие. Ако имат подобно желание, съпрузите могат да си направят отделно завещание.
ІІІ. Как се сключва брачен договор?
1.Препоръчвам за съставяне на брачен договор да ползвате услугите на юрист – адвокат или нотариус.
2.Самото сключване става лично от страните, които ще встъпят или са встъпили в брак (без пълномощници). Сключването е пред нотариус в писмена форма с нотариална заверка на подписите и на съдържанието на документа, за да бъде валиден. Нотариусът прочита на глас представения договор, уверява се, че страните са дееспособни, че осъзнават значението и правните последици на документа, след което се подписва всеки един от необходимите екземпляри.
3. Ако с брачния договор се прехвърля право на собственост, учредява се или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот (например право на строеж, право на ползване) – тогава договорът трябва да се скючи преднотариус, в чийто район се намира имотът.Когато имотите се намират в различни съдебни райони, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните. И в двата случая, при разпореждане с недвижим имот в брачния договор, той трябва да бъде вписан в Имотния регистър в съответната Служба по вписванията, по местонахождение на всеки един от имотите. За имоти в района на Тутраканския Районен съд, задължението за вписване е на нотариалната кантора.
4. След заверяване на брачния договор, нотариусът го вписва в нотариалните книги и издава на страните Удостоверение, в което ще бъдат посочени данни на страните, данни за сключен брак (ако вече е сключен), датата на сключване на договора, регистрационния номер в нотариалните книги и други данни при необходимост. Това удостоверение служи за регистриране на брачния договор в Агенция по вписванията, в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите (РИОС).
Регистърът на имуществените отношения на съпрузите е публичен и достъпен за всеки, който иска да направи справка там. Това не означава, че трети страни ще имат достъп до Вашия договор, а само, че имат право на информация дали конкретна двойка съпрузи са сключили брачен договор. Този факт е от значение предимно при сделки с недвижими имоти, при отпускане на кредити, учредяване на ипотеки и обезпечения. Смисълът на вписването в РИОС се изяснява от разпоредбата на чл.20 от СК, според която при сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, ако няма вписване на режим на имуществени отношения в регистъра, се прилага законовият режим на общност.
5.Задължението за регистриране/вписване на заверен брачен договор в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите, е на страните, които са го сключили.
За тази цел те трябва да отидат в общината, където бракът е бил сключен, и да представят пред длъжностното лице по гражданското състояние:
-писмена декларация от двамата, в която е посочено, че избират договорен режим на имуществените отношения помежду им. Нотариалната кантора ще Ви изготви тази декларация;
-удостоверението от нотариуса;
– заверено копие на самия брачен договор.
Когато договорът е сключен преди сключването на гражданския брак, след сключването му съпрузите трябва занесат на нотариуса, при когото са сключили брачния договор, копие от удостоверението за граждански брак.
За извършените удостоверявания и действия нотариусът събира нотариални такси, чийто размер зависи от това дали има разпореждане с право на собственост, или други вещни права, и от данъчната оценка на съответните имоти и права.